Когато мислех да открия
природата около мен,
изригна демонска стихия
и аз за дълго бях сломен.
Пораснал, вече се почувствах
владеещ хора и съдби,
а аз дори не бях и вкусвал
горчилката на сто беди.
В стремежите си пред нещата
да преоткривам как светът
е сътворен от мисъл свята
и еволирал в своя път,
от опитите за летене
оставам на земята глух
и сляп за толкоз мигновения,
безплътен, странстващ като дух.
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
