Когато мислех да открия
природата около мен,
изригна демонска стихия
и аз за дълго бях сломен.
Пораснал, вече се почувствах
владеещ хора и съдби,
а аз дори не бях и вкусвал
горчилката на сто беди.
В стремежите си пред нещата
да преоткривам как светът
е сътворен от мисъл свята
и еволирал в своя път,
от опитите за летене
оставам на земята глух
и сляп за толкоз мигновения,
безплътен, странстващ като дух.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
