5.06.2007 г., 17:22

От подвиг към падение

998 0 0
От подвиг към падение
(с любов към България)

България, с история вековна,
земя, облята със свещена кръв.
Земя и майка, и на рая равна,
приютила ни в свойта топла плът.

Една е тя - енергия и сила.
Живот след смърт и гавра груба.
Черна пръст кръвта е впила -
кървав празник за Станбула.

Възкресение на труп изяден.
Ситост за народа гладен.
Юнашки вик пробужда в планината,
подвиг вечен на земята.

Левски, Ботев - децата на борбата,
светлина и топлина дариха.
Запалиха искрата в сърцата.
България с любов обвиха.

И днес България е славна.
Славна е природата прекрасна.
Майка на велики хора,
с историята си неподвластна.

И вей се гордо знамето,
но черна сянка преминава.
Някой фалшив политик
иска да го притежава.

Власт, пари заместват свободата.
Грозни идеали цапат светлината.
Нека съхраним героизма в сърцата!
Нека ореола на България не угасва в тъмнината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....