5 jun 2007, 17:22

От подвиг към падение

  Poesía
1K 0 0
От подвиг към падение
(с любов към България)

България, с история вековна,
земя, облята със свещена кръв.
Земя и майка, и на рая равна,
приютила ни в свойта топла плът.

Една е тя - енергия и сила.
Живот след смърт и гавра груба.
Черна пръст кръвта е впила -
кървав празник за Станбула.

Възкресение на труп изяден.
Ситост за народа гладен.
Юнашки вик пробужда в планината,
подвиг вечен на земята.

Левски, Ботев - децата на борбата,
светлина и топлина дариха.
Запалиха искрата в сърцата.
България с любов обвиха.

И днес България е славна.
Славна е природата прекрасна.
Майка на велики хора,
с историята си неподвластна.

И вей се гордо знамето,
но черна сянка преминава.
Някой фалшив политик
иска да го притежава.

Власт, пари заместват свободата.
Грозни идеали цапат светлината.
Нека съхраним героизма в сърцата!
Нека ореола на България не угасва в тъмнината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...