От подвиг към падение
(с любов към България)

България, с история вековна,
земя, облята със свещена кръв.
Земя и майка, и на рая равна,
приютила ни в свойта топла плът.

Една е тя - енергия и сила.
Живот след смърт и гавра груба.
Черна пръст кръвта е впила -
кървав празник за Станбула.

Възкресение на труп изяден.
Ситост за народа гладен.
Юнашки вик пробужда в планината,
подвиг вечен на земята.

Левски, Ботев - децата на борбата,
светлина и топлина дариха.
Запалиха искрата в сърцата.
България с любов обвиха.

И днес България е славна.
Славна е природата прекрасна.
Майка на велики хора,
с историята си неподвластна.

И вей се гордо знамето,
но черна сянка преминава.
Някой фалшив политик
иска да го притежава.

Власт, пари заместват свободата.
Грозни идеали цапат светлината.
Нека съхраним героизма в сърцата!
Нека ореола на България не угасва в тъмнината!