6.12.2007 г., 10:31

От покрива

870 0 3
 

От покрива се виждат най-добре

сълзите на листенцата замряли.

На покрива е толкова добре,

защото мястото ти днес е празно.

 

Очите ме болят от мигане

и ми омръзна да си те представям.

Нима не ме нарече необичана,

защо тогава устоях да се разплача?

 

От покрива нещата са по-малки

и всичко ми се струва незначително.

Денят без теб е ден, каквото и да казваш

и някой ден все пак ще съм обичана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...