От покрива се виждат най-добре
сълзите на листенцата замряли.
На покрива е толкова добре,
защото мястото ти днес е празно.
Очите ме болят от мигане
и ми омръзна да си те представям.
Нима не ме нарече необичана,
защо тогава устоях да се разплача?
От покрива нещата са по-малки
и всичко ми се струва незначително.
Денят без теб е ден, каквото и да казваш
и някой ден все пак ще съм обичана!