От покрива се виждат най-добре
сълзите на листенцата замряли.
На покрива е толкова добре,
защото мястото ти днес е празно.
Очите ме болят от мигане
и ми омръзна да си те представям.
Нима не ме нарече необичана,
защо тогава устоях да се разплача?
От покрива нещата са по-малки
и всичко ми се струва незначително.
Денят без теб е ден, каквото и да казваш
и някой ден все пак ще съм обичана!
© Обичаща All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
