28.03.2024 г., 10:06

От преди времето и отвъд вечността

937 2 4

От преди времето...

           и отвъд вечността🪽

                       

"Защото си ми под лъжичката,

и винаги те нося с мен.

Създадох те отвъд привичките,

да бъдеш светлина и ден.

 

Запалена, като горяща факла

душата ми прищя да се стопи,

да се слее с теб и да не гасне

в помътнелите си плитчини.

 

Въздигната над всяка тленност,

с крилата златни на орел,

достига святата си древност,

открила смисъл, път и цел."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...