От преди времето...
и отвъд вечността🪽
"Защото си ми под лъжичката,
и винаги те нося с мен.
Създадох те отвъд привичките,
да бъдеш светлина и ден.
Запалена, като горяща факла
душата ми прищя да се стопи,
да се слее с теб и да не гасне
в помътнелите си плитчини.
Въздигната над всяка тленност,
с крилата златни на орел,
достига святата си древност,
открила смисъл, път и цел."
© Ивана Бойчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
