От преди времето...
и отвъд вечността🪽
"Защото си ми под лъжичката,
и винаги те нося с мен.
Създадох те отвъд привичките,
да бъдеш светлина и ден.
Запалена, като горяща факла
душата ми прищя да се стопи,
да се слее с теб и да не гасне
в помътнелите си плитчини.
Въздигната над всяка тленност,
с крилата златни на орел,
достига святата си древност,
открила смисъл, път и цел."
© Ивана Бойчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
