28 mar 2024, 10:06

От преди времето и отвъд вечността

  Poesía
916 2 4

От преди времето...

           и отвъд вечността🪽

                       

"Защото си ми под лъжичката,

и винаги те нося с мен.

Създадох те отвъд привичките,

да бъдеш светлина и ден.

 

Запалена, като горяща факла

душата ми прищя да се стопи,

да се слее с теб и да не гасне

в помътнелите си плитчини.

 

Въздигната над всяка тленност,

с крилата златни на орел,

достига святата си древност,

открила смисъл, път и цел."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....