От ръба на леглото
Страхувам се да не сънувам -
такъв си, както те желах!
Така приятно развълнуван:
хем пламенен, хем много плах!
Не ме събуждай, ако сън си -
от здрача - син, от полъх - блед
и от любов - лилаво-страстен
в сребреещ ореол на свещ.
Не виждам в светлото след мрака,
но ти до мене остани!
Луната ли за миг заплака,
под звездопадени искри
или мечтите се родиха
в застиналото ми сърце?
До яркобяло осветиха
от стаята ми надалеч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
