670301 (Павлина Гатева) 670301 (Павлина Гатева)
10 1.4K
Mar 11, 2010, 11:17 PM  

От ръба на леглото

  Poetry » Love
671 0 3

Страхувам се да не сънувам -

такъв си, както те желах!

Така приятно развълнуван:

хем пламенен, хем много плах!

 

Не ме събуждай, ако сън си -

от здрача - син, от полъх - блед

и от любов - лилаво-страстен

в сребреещ ореол на свещ.

 

Не виждам в светлото след мрака,

но ти до мене остани!

Луната ли за миг заплака,

под звездопадени искри

 

или мечтите се родиха

в застиналото ми сърце?

До яркобяло осветиха

от стаята ми надалеч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0