От шапката ми се разкарай, къш!
От министерството на „Без надежда“
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън,
преглъщал я с накълцан лют пипер,
дефакто не било изобщо лесно,
роднина-касичка-милиционер...
Така се стигнало да питат кмета
за някаква надежда от глуте́н.
„О, от глутен – на въ́рба в някой петък...“
Работел кметът само в този ден.
Дошло и ред на евродепутата:
„Е, как надеждите говежди да вървят?!“
Народът пак от вярата си пати,
най-твърдо вярва само в оня свят...“
Авторитетно се изкашлял попът:
„Ако са рекли няма да ядем,
за тайните вечери от Европа,
щом сметките получим щем – не щем.“
Кой както искал взел да пазарува!
Един и до луната се качи́л...
Мълчи историята – с долари ли, с рубли
подкупвали архангел Михаил...
... А яденето станало загадка:
Ту нямало надежда, ту пък бут.
Да видя лично... аз нали съм шматка,
от неракета кацнах в Тимбукту.
Оттам ви пиша, няма нищо ново,
любов – нашир, надеждата – надлъж,
рецепта „Мир“ е „пълнена с олово...“
Разкарай се от шапката ми, къш!
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Смути. Надеждата се е превърнала в острие на манипулацията и в много удобна боксова круша, там където си трябва скалпел. Както с рекламата - ако получиш киселини докато я гледаш - не е заради лошото храносмилане, а заради лъжата в нея. Последна умирала - някой дали ще се върне да каже... Благодаря, Лиде. Продължавам да вярвам в мъдростта на българския народ. Това ми е надеждата.
-
Силно саркастично!
-
Уфф, хем се смях, ама после ми се доплака... щото тези с алцхаймера, да речем добре, ама останалите с поне малко акъл, те какво, къде, до кога най-вече?!
Туй надеждата е най-разчекваното и насилвано нещо на тоя свят.
Браво, Красе, страхотен стих, баш в твой стил
-
Благодаря ви - Жоро, Вили, Деа, Ники, Вики и Надя! Някои са развили такава толерантност към лъжата, че не им пука особено как ще изядат надеждата на тези, на които само това им е останало... кой го беше казал "не човек, а желязо...", агенции, комисии - "Опасен чар", ... Истинските герои днес са обречени на мълчание. Те нямат нужда от слава и медали. И сила нямат - да се изплюят на днешната "геройщина". Дали имат нужда от нещо??! Или предимно се разчита на техния алцхаймер...
-
Лудо, но затова, реално...
Поздравявам те. -
Тук трябва да се намеси Агенцията за безопасност на храните...☺
-
"рецепта „Мир“ е „пълнена с олово...“ - Точно!
-
Краси!!!
-
Уау! Каза лудата шапкарка и отиде да си направи шапка - невидимка...
-
"рецепта "Мир" е пълнена с олово" - в десетката!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
