От смях слънца
В буйния летеж на времето,
пак разперила ръце,
тичам из гората цветна
и рисувам топло слънце.
С трепетликов лист в ръката
ноти влюбени редя
и потапям ги в боите -
златните на есента.
Мушвам пръсти под листака
с шумоление на дъжд,
после листите разпръсвам
и танцувам с тях в летеж.
Клончето ми става конче.
Яхнала го, пак препускам
и на грейналото слънце
шепна колко го обичам.
То лъчи ми подарява.
Аз пък му рисувам чудеса -
как смехът ми умножава
слънцето на сто слънца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Топло!
