От сън се будя, мила моя,

от сън дълбок във призори.

Смутен кънти във мен покоят,

покоят в моите гърди.

В униние  и болка тъпа

по теб и твоите очи

нашепват името ти, скъпа,

безумно влюбени щурци.

А там в просъница потрепва

сред сладко дъхащи липи -

зове те, тихичко нашепва

духът на моите мечти: 

„Ела, ти, прелест несравнима -

шепти далечен, нежен глас-

ела при мен, ела, любима,

във този тих, прохладен час”...

25.06.2009 г.