От сън се будя, мила моя,
от сън дълбок във призори.
Смутен кънти във мен покоят,
покоят в моите гърди.
В униние и болка тъпа
по теб и твоите очи
нашепват името ти, скъпа,
безумно влюбени щурци.
А там в просъница потрепва
сред сладко дъхащи липи -
зове те, тихичко нашепва
духът на моите мечти: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up