15.06.2018 г., 19:21

От сърцето

670 0 0

В моят ум си ти,

не мога да те изкарам оттам.

Имаме ли бъдеще заедно

или само се заблуждавам.

 

Където си ти,

там искам да съм и аз.

По - ценна си ми

и от диамант.

 

Ще преобърна света,

за да те намеря.

Ще се навдигна от гроба,

за да зърна очите ти още веднъж.

 

Би ли тръгнала с мен,

без значение къде,

само и само да си с мен

в нощта под лунна светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stoycho Kolev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...