От толкова обич...
Луда съм, луда ! И ми личи.
(Или отстрани така изглежда.)
По-добре в прегръдка ме заключи
и не ми давай надежда,
че мога от теб да се спася.
(А може би и не искам...)
С нестинарско хоро огън гася -
твоята любов - пожар истински.
Недей да гадаеш защо и дали
така внезапно сме се открили.
От толкова обич в душата боли.
От толкова щастие нямам сили...
И става ми страшно, че ето сега
очи ще отворя, ще се събудя
и с примирено-светла тъга
ти - Непознатият - ще ме гледаш учуден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
