От толкоз много вяра - престарях
Заседнах
във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница
и молитвите ми - във нечути.
Престарявам -
ето я първата бръчка
в измамно гладкото ми сърце
и с върбова пръчка
наказвам за обич жадните ми ръце.
Въобазявам си,
че има доброта
и смелост
и... липса на лъжа,
а пък се лъжа,
ей така - измамно,
напук на всяка суета,
че има нещо...
неотдавна видях истински света.
И погнусих се,
и умрях,
от толкоз много вяра
престарях...
Боже, от толкоз много поквара...
във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница
и молитвите ми - във нечути.
Престарявам -
ето я първата бръчка
в измамно гладкото ми сърце
и с върбова пръчка
наказвам за обич жадните ми ръце.
Въобазявам си,
че има доброта
и смелост
и... липса на лъжа,
а пък се лъжа,
ей така - измамно,
напук на всяка суета,
че има нещо...
неотдавна видях истински света.
И погнусих се,
и умрях,
от толкоз много вяра
престарях...
Боже, от толкоз много поквара...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
