От три... до седем...

12.01.2008 г., 22:39 ч.

Поезия

4.7 (7)

777 0 9

***
Глухо падат, без да стенат...
три погребани без спомен...
седем бременни от вяра...
без остатък всички дремят...
Няма горе кой да види...
пусто стана и не капе...
сухи гниеха до дъно...
и от тях узряха гниди...
Глухо... нямо... в теб прокапа...
моето самотно време...
няма почва, но остана... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обожавам те в октомври
Изповед

Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...
Душа

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
А ти завиваш ли се с мен в съня си?...

Завивам те със себе си. В прегръдка. Докосвам се със твоите ръце. Отпивам те на бавни глътки но жажд...

Още произведения »