12 ene 2008, 22:39

От три... до седем...

  Poesía
890 0 9

***

Глухо падат, без да стенат...

три погребани без спомен...

седем бременни от вяра...

без остатък всички дремят...

 

Няма горе кой да види...

пусто стана и не капе...

сухи гниеха до дъно...

и от тях узряха гниди...

 

Глухо... нямо... в теб прокапа...

моето самотно време...

няма почва, но остана...

всеки миг роден отхапа...

 

Имай ме... от три до седем...

времето ми в теб е вечност...

от любов е то... не вехне...

Не плеви... без мен си беден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...