От три... до седем...

Poetry

883 0 9

***

Глухо падат, без да стенат...

три погребани без спомен...

седем бременни от вяра...

без остатък всички дремят...

Няма горе кой да види...

пусто стана и не капе...

сухи гниеха до дъно...

и от тях узряха гниди...

Глухо... нямо... в теб прокапа...

моето самотно време...

няма почва, но остана...

всеки миг роден отхапа...

Имай ме... от три до седем...

времето ми в теб е вечност...

от любов е то... не вехне...

Не плеви... без мен си беден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

violently (Ася)

Много ми харесва!А финалът е жесток!

2008-01-13T15:29:12+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Без коментар!

!!!

2008-01-13T14:57:11+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Ай стига бе! От къде ги вадиш тия? Страшна си ейййййй!!!! Поздрав!!!

2008-01-13T12:38:41+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Много хубав стих!Поздрави!

2008-01-13T12:01:20+02:00
Anita765 (Ани Монева)

А пет, където се криел късметът, в който може би няма плевели.
Силен стих!

2008-01-13T02:58:23+02:00