От упор за София
Аз много рано паднах от небето
в града, за който казват – Не старее!
Пилях пера по жълтите павета
и скитах дълго в мрачните бордеи.
С най-нищите разпявах се над вино,
целувах се с презрели проститутки.
Не ми горчеше пушекът в комина
в къщицата доземи прихлупена –
защото не е грях да си първичен,
да не отвърнеш – трудно е – на ласка...
Пияниците Господ ги обича,
дори и блудниците стават майки.
Горчеше ми от празното в душата,
което всеки минувач на ъгъла
предложи ми. Стоката му халтава
се харчеше досущ просо за гълъб.
Горчаха всички приказни мадони,
изваяни до точка и чертица,
сред облаци парфюм и силикони,
ала подминали една старица,
която им предложи маргарити
в подмолите на късния следобед,
потъна после в дрипи неумита,
покорно закуцука подир Господ.
„Ти целият скован...” Цял век понесъл,
градът и днес е твърде неприветен,
защото, казват, ангел се обесил
върху липа над жълтите павета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
