13.09.2022 г., 9:59 ч.  

От утре 

  Поезия
1424 15 29

Лято лепи ми по миглите още,
устните  с ягодов дъх са пропити.
Синьо сънувам небето си нощем.
Птици в душата прелитат, прелитат.

Малко море си запазих в очите,
ще съм солена, когато прелее.
Ситничък пясък боде ми петите
и ме боде мисълта, че старея.

Есен е. Къса сърцето ми, зная.
Има ли път, дето води напряко?
Всяко начало на нещо е краят...
Свърши ли лятото – пак да е лято.

Още  ме буди зеленото "вчера",
щурчови песни, минути прекрасни.
Пътя за възръстни как да намеря,
щом обеци са ми две водорасли?

Слънцето топли прегръдки раздава
и се усмихва с малиново утро.
Днес да отмине и... И обещавам!
Есен ще бъда от утре... От утре.

© Деа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??