От утре
Лято лепи ми по миглите още,
устните с ягодов дъх са пропити.
Синьо сънувам небето си нощем.
Птици в душата прелитат, прелитат.
Малко море си запазих в очите,
ще съм солена, когато прелее.
Ситничък пясък боде ми петите
и ме боде мисълта, че старея.
Есен е. Къса сърцето ми, зная.
Има ли път, дето води напряко?
Всяко начало на нещо е краят...
Свърши ли лятото – пак да е лято.
Още ме буди зеленото "вчера",
щурчови песни, минути прекрасни.
Пътя за възръстни как да намеря,
щом обеци са ми две водорасли?
Слънцето топли прегръдки раздава
и се усмихва с малиново утро.
Днес да отмине и... И обещавам!
Есен ще бъда от утре... От утре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
