10.01.2012 г., 22:55

От утре, може би...

1.8K 1 18

Оцеляваш напук или някак по навик.

Много жалко, но свикваш. Какво да се прави?!

 

За романтика вече отдавна е късно

и я няма онази Любов - да възкръсне.

 

Сутрин дълги кафета и дълги цигари...

Безнадеждно тъгата под лъжичката пари.

 

После цял ден препускаш по разни задачи,

а до теб като сянка надеждата крачи.

 

Може би ще направиш от утре реформи

и ще вкараш най-после теглото си в норма,

 

ще престанеш да пушиш, дори ще спортуваш,

може би ще успееш да попътуваш.

 

Ще направиш ремонта на хола. В зелено.

След любов вече няма да бъде студено.

 

Може би ще мечтаеш. Дори ще се влюбиш.

Ще престанеш от болка и страх да се губиш.

 

Може би ти от утре ще бъдеш щастлива.

Може би уморена и тъжна, но жива!

 

Самотата и болката нищо не значат,

щом надеждата с тебе усмихната крачи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Надежда, и пак надежда трябва, Нели! Съгласен съм, поздрави!
  • Може би ти от утре ще бъдеш щастлива.

    Може би уморена и тъжна, но жива!

    Много ми хареса и всичко е толкова истинско!
  • Обичам Бургас и творците му. Поздрави, Нели!
  • Благодаря ви много, приятели! Светле, трогна ме! Весе, точно тия два последни реда ми бодат очите, нещо не ми харесват и сто процента ще ги мисля още! Приемам предложения за необходимата реформа.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...