Сред сивото - там някъде, остава недовършена,
без нежност и без огън, една любов - прекършена.
Изгубват се мечтите - от вятъра отнесени,
солени са сълзите, но сладки - с дъжд примесени.
Понякога изглежда - животът спи в забрава,
но после неочаквано - премеждия раздава.
Не искам друго - само от залеза да грабна,
горещо да ме стопли в прегръдка - безпощадна...