Ще те сплета от слънчевите вени
и от звук на пясъчен рапан,
в очите ти ще сложа две поеми,
три капки лудост и прашинка свян.
Ще ти влея в устните магия
с ухание на борова гора,
а някъде във крайчеца ще скрия
една усмивка и една сълза.
Ще те обвия с тайнствен зов,
на раменете – слънце и луна.
Ще ти дам сърце, надежда и любов.
А после... Ще те разруша...