15 мая 2017 г., 08:07  

От звук на рапан

1.5K 6 22

Ще те сплета от слънчевите вени

и от звук на пясъчен рапан,

в очите ти ще сложа две поеми,

три капки лудост и прашинка свян.

 

Ще ти влея в устните магия

с ухание на борова гора,

а някъде във крайчеца ще скрия

една усмивка и една сълза.

 

Ще те обвия с тайнствен зов,

на раменете – слънце и луна.

Ще ти дам сърце, надежда и любов.

 

А после... Ще те разруша...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Малката Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Алекс, размислите ми за "дълбоката и споделена любов" не бяха насочени към твоя стих, но се отнесох, когато заговорих за интензивни емоции и желания, като в твоя случай от изброените присъства деструкцията на възлюбения, която е пример за силно и драматично усещане.
  • Така постъпват боговете и мъдреците, които мислят с божи мащаби:сътворят нещо и после го усъвършенстват,като разрушават модела и наново го започват...
  • Къде видя дълбока и споделена любов тук, ЛуЛу? Сладурана Затова са интересни стиховете, всеки вижда нещо свое в тях и често тия неща са много различни. Усмихна ме, да знаеш Благодаря ти!
    Благодаря ти, Силве и на теб. Много харесвам контрастите, както в поезията, така и в живота. Радвам се, че го хареса стихчето, то е едно от малкото, които си харесвам и аз.
    И Марге, честито макар и със закъснение. Изпуснала съм ги без да искам вашите коментари със Силвето. Заплес съм малко. Радвам се, че ти се случват хубави неща! Все така да е!...
  • Благодарение на изненадващия обрат, от стихотворението ти могат да бъдат усетени както нежните емоции, така и горещата интензивност, с която понякога се оцветяват те в различни етапи от връзката. Дълбоката и споделена любов е истинско приключение за партньорите, чрез нея откриваме себе си, потапяйки се в емоции, които трудно можем да изпитаме по друг начин.
  • Прекрасен стих, на финала рязко си" завъртяла руля" в противоположна посока, харесва ми!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...