Отблясъци
Отблясъци
Искаш да събереш между нас прашинките в пустинята...
Под лъчите жарки!...
И няма мираж да бъде... За да съм за теб - милостинята.
И прошката да получиш,
сливаща се с отблясъци и арки.
Пожелаваш си да сияя,
развявайки своята душа копринена...
Ще потрепвам, когато погаля
отражението ти във водата.
Кристалното ти видение - фигура глинена...
По-яркo от огледало, цялото в позлата...
Ще ме потърсиш, но без да има пътеводен знак,
а само ярка звезда, която да следваш без такт...
И ще се луташ, и губиш в дебрите на моето сърце...
И в миг отблясъци, събрани в това огледало,
с вкус на лято, на дива нощ,
ще подскажат, че искам само да умирам в твоите ръце!
И всичко да е просто нежно и бяло...
Някъде преди изгрева... Не искай моята прошка, имаш я!
И вярвам, любовта ни дори ще пребъде!
Но внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
