Отброеното ми време
Отброеното ми време
Другарувам си с живота доверчиво.
А може би до мен вървят онези,
които са обстрелвали мечтите ми.
Не знам кои са. И те отдавна
са забравили - кои са. Никой не ги пита
за това. Но добре умеят да се целят.
Даваме им нещо свидно, свое.
С личните запаси добрина
храним чуждата нечиста съвест.
Докога? Докато се преродим?
Но трябва да умрем преди това.
След нас, пиесата ще се повтори,
с вечните, забравени герои.
Затова не съм на ти и със смъртта.
Не искам пак да се родя. Отгоре
ще мигам срещу слънцето, а някой
щастливо под лъчите му ще бърза.
Моят шанс нарича се - сега. Но знам,
дори да върна и часовника назад,
няма да излъжа отброеното ми време.
Уречен е часът, когато ще се срещна
със собсвения си убиец. Дано да ме
очаква с грамаден, черен шоколад -
стара, сбъдната мечта от следвоенното
ми детство. За после... Ще се договорим...
Той трябва да е истински като смъртта,
а не пак анонимен или жалък самозванец,
убивал тайно чуждите илюзии...
А дотогава?
- Играта - както казват - продължава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
!!!
