Отброявам часовете
953
0
0
Стоя будна и отброявам часовете откакто те няма.
А те са цели двадесет и три.
Не съм те виждала,
не съм помирисвала косата ти,
не съм ти казвала здравей.
А младото сърце тръпне в очакване
да види твоето лице.
Жизненорадостна усмивка и ангелско сърце.
А косата ти, пак косата ти!
Тя ухае тъй приятно.
Мина ден, къде си?
Къде си любов?
Как прекара деня си?
(Беше ли сам?)
А часовника, часовника
продължава да тиктака...
двадесет и три и десет минути!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Въображение Всички права запазени
