Отброявам часовете

Стоя будна и отброявам часовете откакто те няма.

А те са цели двадесет и три. 

Не съм те виждала, 

не съм помирисвала косата ти, 

не съм ти казвала здравей.

А младото сърце тръпне в очакване

да види твоето лице.

Жизненорадостна усмивка и ангелско сърце. 

А косата ти, пак косата ти! 

Тя ухае тъй приятно.

Мина ден, къде си?

Къде си любов? 

Как прекара деня си? 

(Беше ли сам?)

А часовника, часовника 

продължава да тиктака... 
двадесет и три и десет минути!