19.11.2009 г., 0:59

Отчаян сонет

788 0 10

 

ОТЧАЯН СОНЕТ

 

Не мога повече без теб.

И с тебе повече не мога.

Мечтите ми са майчин креп.

Надеждите – проклятия на Бога.

 

Аз нямам дом и страх, и песен.

И дом, и страх, и песен са лъжа.

Безделникът- вятър безумно е честен,

когато наесен убива невинни листа.

 

Аз нямам полет, цвят и пролет.

И пролети, и цветове, и полети са суета.

Но повече със теб не мога.

 

Без теб – ще бъда безнадеждно сам.

От гняв и обич изнемогвам.

Погребват ме мечта подир мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, който може и знае го прави.
  • Изключителна сила на въздействие...
    Разбирам защо този "Отчаян сонет" е дал наименованието на една от предходните ти великолепни стихосбирки: "От гняв и обич изнемогвам".
  • !!!
  • Наистина тъжен, но и много красив! Ако не щастие, то поне от несподелената любов се раждат едни от най-хубавите стихове
  • Наистина отчаян...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...