Nov 19, 2009, 12:59 AM
Отчаян сонет
ОТЧАЯН СОНЕТ
Не мога повече без теб.
И с тебе повече не мога.
Мечтите ми са майчин креп.
Надеждите – проклятия на Бога.
Аз нямам дом и страх, и песен.
И дом, и страх, и песен са лъжа.
Безделникът- вятър безумно е честен,
когато наесен убива невинни листа.
Аз нямам полет, цвят и пролет.
И пролети, и цветове, и полети са суета.
Но повече със теб не мога.
Без теб – ще бъда безнадеждно сам.
От гняв и обич изнемогвам.
Погребват ме мечта подир мечта.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Е, който може и знае го прави.
-
Изключителна сила на въздействие...
Разбирам защо този "Отчаян сонет" е дал наименованието на една от предходните ти великолепни стихосбирки: "От гняв и обич изнемогвам". -
!!!
-
Наистина тъжен, но и много красив! Ако не щастие, то поне от несподелената любов се раждат едни от най-хубавите стихове
-
Наистина отчаян...
-
Комплименти, Поете!
-
Разкошен стих, Ачо! Поздрав за теб. Бъди!!!Благодаря ти!
...едва ли Вятърът ще плаче подир нас,
нали от суета и от любов не боледува,
но виж... търкулва се в стиха една сълза,
и може би след нея и усмивка ще палува.
Едва ли ще обича утрешния ден отчаяната нужда
точно нас в света да няма, но щом
помръкнем на тъгата в плен... това е
наше право-всеки имащ има правото да няма! -
Противоречивата същност на Любовта... Колко листа ми е обрулил вятърът - на всяко от тях бях вързала по една мечта... но те не падат, за да те погребват - връзвай ги отново... напролет...
-
Имаш себе си,Човеко!...Поздрав за стиха!
-
Наистина отчаян!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
