19 нояб. 2009 г., 00:59

Отчаян сонет 

  Поэзия
666 0 10

 

ОТЧАЯН СОНЕТ

 

Не мога повече без теб.

И с тебе повече не мога.

Мечтите ми са майчин креп.

Надеждите – проклятия на Бога.

 

Аз нямам дом и страх, и песен.

И дом, и страх, и песен са лъжа.

Безделникът- вятър безумно е честен,

когато наесен убива невинни листа.

 

Аз нямам полет, цвят и пролет.

И пролети, и цветове, и полети са суета.

Но повече със теб не мога.

 

Без теб – ще бъда безнадеждно сам.

От гняв и обич изнемогвам.

Погребват ме мечта подир мечта.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, който може и знае го прави.
  • Изключителна сила на въздействие...
    Разбирам защо този "Отчаян сонет" е дал наименованието на една от предходните ти великолепни стихосбирки: "От гняв и обич изнемогвам".
  • !!!
  • Наистина тъжен, но и много красив! Ако не щастие, то поне от несподелената любов се раждат едни от най-хубавите стихове
  • Наистина отчаян...
  • Комплименти, Поете!
  • Разкошен стих, Ачо! Поздрав за теб. Бъди!!!Благодаря ти!

    ...едва ли Вятърът ще плаче подир нас,
    нали от суета и от любов не боледува,
    но виж... търкулва се в стиха една сълза,
    и може би след нея и усмивка ще палува.
    Едва ли ще обича утрешния ден отчаяната нужда
    точно нас в света да няма, но щом
    помръкнем на тъгата в плен... това е
    наше право-всеки имащ има правото да няма!
  • Противоречивата същност на Любовта... Колко листа ми е обрулил вятърът - на всяко от тях бях вързала по една мечта... но те не падат, за да те погребват - връзвай ги отново... напролет...
  • Имаш себе си,Човеко!...Поздрав за стиха!
  • Наистина отчаян!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??