3.04.2006 г., 17:59 ч.

отчаяна 

  Поезия
951 0 2

Сред сенките на мрака пак сама,

изоставена от майка и баща,

молейки за милостиня

стоя между живота и смърта...

 

Накъдето и да погледна е черен мрак

в душата ми надали ще изгрее слънце пак,

искам да изчезна, да се сркия

и хорски очи повече да не видя...

 

Злото от вътре ме разяжда

сърцето превръща се във камък...

Все сълзи имам в очите
и сняг падна прекалено рано в косите... 

 

 

 

© Ливия Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??