Сред сенките на мрака пак сама,
изоставена от майка и баща,
молейки за милостиня
стоя между живота и смърта...
Накъдето и да погледна е черен мрак
в душата ми надали ще изгрее слънце пак,
искам да изчезна, да се сркия
и хорски очи повече да не видя...
Злото от вътре ме разяжда
сърцето превръща се във камък...
Все сълзи имам в очите
и сняг падна прекалено рано в косите...
© Ливия Радева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
