отчаяна

Poetry

1.2K 0 2

Сред сенките на мрака пак сама,

изоставена от майка и баща,

молейки за милостиня

стоя между живота и смърта...

Накъдето и да погледна е черен мрак

в душата ми надали ще изгрее слънце пак,

искам да изчезна, да се сркия

и хорски очи повече да не видя...

Злото от вътре ме разяжда

сърцето превръща се във камък...

Все сълзи имам в очите
и сняг падна прекалено рано в косите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Veronica_Mars (Сани)

На мен много ми хареса!Браво и продължавай все така! (6)…

2007-08-15T14:14:28+03:00
ioana_mishel (Михаела Михайлова)

на мен ми харесва!дано не е изживяно!6

2006-04-03T21:51:59+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0