Отчаяние
Мила моя, нямам вече сили -
нощите ми тежки са,
дните ми горчиви.
Събужда ме денят и мисля
как ще си отиде…..
… твоят лик да гледам
как за мен остава леден.
Не казваш ми „Обичам те”,
а „Искам да не страдаш”,
ръка ти сричка не написа,
устата дума не отрони.
Да те прегърна се пресягам,
а ти отскачаш да ме спреш.
Ръцете ми докосваш
единствено да ги възпреш.
Посрещаш ме с „Ти пак ли
си ми писал? Не си ли се отказал?”
ласките ми спираш с
„Не искам, не си ли забелязал!”
Погледът ти ме не забелязва,
по устните усмивка не пролазва.
Да спра ще трябва да мечтая-
любов такава на никой не желая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Велков Всички права запазени
