ТОВЕЛ (Богдан Велков)
26 8
31 дек. 2008 г., 16:04

Отчаяние 

  Поэзия
895 0 4

 

Мила моя, нямам вече сили -

нощите ми тежки са,

дните ми горчиви.

 

Събужда ме денят и мисля

 как ще си отиде…..

… твоят лик да гледам

как за мен остава леден.

 

Не казваш ми „Обичам те”,

а „Искам да не страдаш”,

ръка ти сричка не написа,

устата дума не отрони.

 

Да те прегърна се пресягам,

а ти отскачаш да ме спреш.

Ръцете ми докосваш

единствено да ги възпреш.

 

Посрещаш ме с „Ти пак ли

си ми писал? Не си ли се отказал?”

ласките ми спираш с

„Не искам, не си ли забелязал!”

 

Погледът ти ме не забелязва,

по устните усмивка не пролазва.

Да спра ще трябва да мечтая-

любов такава на никой не желая.

© Богдан Велков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От утре, през новата година, дано нещата се оправят! Не губи надежда!
  • почти всеки минава през такъв период.Но рано или късно всичко свършва!
  • Това е най-болезнената любов, но понякога стават чудеса, повярвай!
  • Имай вяра.Сигурна съм,че нещата ще се променят!
Предложения
: ??:??