16.07.2010 г., 20:27 ч.

Отчаяние 

  Поезия
835 0 2

Бели рози падат

по напуканата земя,

бели като въздишки,

разцепват въздуха с вик на изгаряща болка!

 

 

Бял лист със свистене се обръща,

за да настъпи черната ми орис!!!

© Снежана Францева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??