Отчаяние
...
Ще бродя окъсана, удряна с камъни,
ще почерня утрото – няма да спя.
Ще паля огньове, ще ритам мравуняци,
ще буйствам, ако ни заловят.
Ще стрелям в посоките,
паднали неизжелания ще събирам за теб и ще бдя.
И всеки твой брод ще прескоча,
помъкнала те на гърба.
Ще съм рицар с коси сплъстени в очите висят –
ще те браня като да съм броня очукана, окървавена, хулена,
и с огън в искрици да изгоря,
ще те закрилям като истината, закриляща малка лъжа.
Ще късам с ръцете си до кръв, ако трябва, звездите една по една.
Повярвай, любими,
И ще те убия, за да бъдем само двамата,
ако невъзможно е всичко това ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Караиванова Всички права запазени
