Jun 3, 2020, 6:56 AM

Отчаяние

  Poetry » Love
864 1 7

...

 

Ще бродя окъсана, удряна с камъни,

ще почерня утрото – няма да спя.

Ще паля огньове, ще ритам мравуняци,

ще буйствам, ако ни заловят.

 

Ще стрелям в посоките,

паднали неизжелания ще събирам за теб и ще бдя.

И всеки твой брод ще прескоча,

помъкнала те на гърба.

 

Ще съм рицар с коси сплъстени в очите висят –

ще те браня като да съм броня очукана, окървавена, хулена,

и с огън в искрици да изгоря,

ще те закрилям като истината, закриляща малка лъжа.

 

Ще късам с ръцете си до кръв, ако трябва, звездите една по една.

Повярвай, любими,

И ще те убия, за да бъдем само двамата,

ако невъзможно е всичко това ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...