18.06.2024 г., 13:22

Отчаяние

618 0 0

Уморих се от чакане,

празни надежди се нижеха в дните ми.

Търсих разбиране

в срещи безсмислени.

Вглеждах се в образи

 пълни с бездушие.

Цветните дни се стопиха в живота ми.

Искам да дишам

но гърлото стяга ме.

Вдишвам димът от лъжите изпушили

и се закашлям,  до задушване.

Как да изгоня от моето тяло

тази отрова която ме губи?

Как да избягам ,

 немога , немога…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...