5.07.2007 г., 22:30

Отче, грешна съм...

1.8K 0 16
Отче, грешна съм...
И не за прошка ще те моля...
Чуй изповедта ми и ако можеш -
после ме съди или прости...

Видях слепец. Ръка подадох.
Помогнах му по пътя да върви.
Прогледна. А за отплата -
той сам поведе ме към пропастта.

Нахраних гладен. От залъка си дадох.
Редях му гозби ден след ден.
Щастлива бях. А за благодарност -
отрова във чинията ми сипал.

На болен раните превързвах.
Стоях до него будна нощ и ден.
Когато тръгна - на раздяла -
той нож във моя гръб заби.

Бездомник подслоних. И ключ му дадох.
На земята спях, той - в моето легло.
Един ден сам си беше тръгнал -
ограбил бе дома ми, но и моята душа.

... Прости ми, отче - грешна съм -
не се научих да прощавам
и колкото и тежко ти да ме наказваш,
аз нямам сили да простя...

Прости ми, Отче.
Прости ми...
Прости ми, че не мога да простя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много разчувстващ стих!
  • Прекрасен стих...Браво!!!!!!!!
  • Сърдечни поздравления!
    Много силен стих!
  • Браво, Мамо. Явно от теб взимам всичко и се уча тепърва, докато раста да изричам силни думи и да знам тяхното значение. Обичкам си те!!!!!!
  • За съжаление в живота няма ненаказано добро. но бъди добра и прощавай...
    Иван

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...