Отче, грешна съм...
Отче, грешна съм...
И не за прошка ще те моля...
Чуй изповедта ми и ако можеш -
после ме съди или прости...
Видях слепец. Ръка подадох.
Помогнах му по пътя да върви.
Прогледна. А за отплата -
той сам поведе ме към пропастта.
Нахраних гладен. От залъка си дадох.
Редях му гозби ден след ден.
Щастлива бях. А за благодарност -
отрова във чинията ми сипал.
На болен раните превързвах.
Стоях до него будна нощ и ден.
Когато тръгна - на раздяла -
той нож във моя гръб заби.
Бездомник подслоних. И ключ му дадох.
На земята спях, той - в моето легло.
Един ден сам си беше тръгнал -
ограбил бе дома ми, но и моята душа.
... Прости ми, отче - грешна съм -
не се научих да прощавам
и колкото и тежко ти да ме наказваш,
аз нямам сили да простя...
Прости ми, Отче.
Прости ми...
Прости ми, че не мога да простя.
И не за прошка ще те моля...
Чуй изповедта ми и ако можеш -
после ме съди или прости...
Видях слепец. Ръка подадох.
Помогнах му по пътя да върви.
Прогледна. А за отплата -
той сам поведе ме към пропастта.
Нахраних гладен. От залъка си дадох.
Редях му гозби ден след ден.
Щастлива бях. А за благодарност -
отрова във чинията ми сипал.
На болен раните превързвах.
Стоях до него будна нощ и ден.
Когато тръгна - на раздяла -
той нож във моя гръб заби.
Бездомник подслоних. И ключ му дадох.
На земята спях, той - в моето легло.
Един ден сам си беше тръгнал -
ограбил бе дома ми, но и моята душа.
... Прости ми, отче - грешна съм -
не се научих да прощавам
и колкото и тежко ти да ме наказваш,
аз нямам сили да простя...
Прости ми, Отче.
Прости ми...
Прости ми, че не мога да простя.
© Димитрина Станчева All rights reserved.
