25.09.2008 г., 10:37

Отдаденост

726 0 6
Къде си ти,
къде си ти, Любов,
на прилагателните
и на удивителните?
Ела, да облекчиш болката ми,
да ме поглезиш,
кафе да ми сервираш.
Да включиш всички светлини
в стиха ми.
И да ме дариш с победен дух.
Ела!
Любов, не ти подхожда маската,
която слагаш -
да ме отхвърляш,
да ме огорчаваш,
да ме разочароваш,
да ме нараняваш.
Да тропаш като кон
с копита по главата ми.
Ама наистина комедия ли разиграваш?
Току-виж ти проличи, че ме обичаш.

Красива си, Любов, дори
когато правиш челни стойки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...