13.02.2018 г., 11:04 ч.

Отдаденост 

  Поезия » Любовна
1339 10 7

Черната дантела на нощта

очите ми погалила в прегръдка.

Стискам твоята ръка

и следвам сляпо всяка твоя стъпка.

 

Води ме там,

където ще сме двама,

където почва,

където свършва любовта.

Води ме там,

където друго няма,

освен горящите тела.

 

И устните с устните се сливат.

Дъхът ти нежен полъх е в нощта.

И как напомня ми на вино,

на вино тежко и горчиво -

опило моите сетива.

 

Не мисля и не чувствам вече,

потъвам бавно в твойта жар,

а виното във вените потече.

 

Черните дантели на нощта

притискат ни в своята прегръдка,

прикриват нежно нашите тела -

потънали в танц на любовта.

 

 

© Мария Георгиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Вино и любов »

8 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??