Отдаденост
Черната дантела на нощта
очите ми погалила в прегръдка.
Стискам твоята ръка
и следвам сляпо всяка твоя стъпка.
Води ме там,
където ще сме двама,
където почва,
където свършва любовта.
Води ме там,
където друго няма,
освен горящите тела.
И устните с устните се сливат.
Дъхът ти нежен полъх е в нощта.
И как напомня ми на вино,
на вино тежко и горчиво -
опило моите сетива.
Не мисля и не чувствам вече,
потъвам бавно в твойта жар,
а виното във вените потече.
Черните дантели на нощта
притискат ни в своята прегръдка,
прикриват нежно нашите тела -
потънали в танц на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
