Feb 13, 2018, 11:04 AM

Отдаденост 

  Poetry » Love
1342 10 7

Черната дантела на нощта

очите ми погалила в прегръдка.

Стискам твоята ръка

и следвам сляпо всяка твоя стъпка.

 

Води ме там,

където ще сме двама,

където почва,

където свършва любовта.

Води ме там,

където друго няма,

освен горящите тела.

 

И устните с устните се сливат.

Дъхът ти нежен полъх е в нощта.

И как напомня ми на вино,

на вино тежко и горчиво -

опило моите сетива.

 

Не мисля и не чувствам вече,

потъвам бавно в твойта жар,

а виното във вените потече.

 

Черните дантели на нощта

притискат ни в своята прегръдка,

прикриват нежно нашите тела -

потънали в танц на любовта.

 

 

© Мария Георгиева All rights reserved.

The work is a contestant:

Вино и любов »

8 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??