Отдаване
Бяла снежна пеперуда
от какавидата излезе
и свойте мокри още крилца
на слънцето топло простря.
Със нежна лекота
към светлината му
сърцето си мъничко
трепетно понесе,
близо да се в красотата му
тя взре,
с черничките си очички
към него се възнесе.
НО УЖАС!!!
Тази светла топлина
във чернотата очна се заби
и крилата нежни изгори.
Падна пеперудата красива,
сърчицето затрептя
в болката парлива.
Спомен и остана
от топла светлина,
която тя бе свила
в душата си ефирна
и гордост от това,
че не страхливо бе
далеч стояла,
а на сърцето
страстно
бе се тя отдала.
от какавидата излезе
и свойте мокри още крилца
на слънцето топло простря.
Със нежна лекота
към светлината му
сърцето си мъничко
трепетно понесе,
близо да се в красотата му
тя взре,
с черничките си очички
към него се възнесе.
НО УЖАС!!!
Тази светла топлина
във чернотата очна се заби
и крилата нежни изгори.
Падна пеперудата красива,
сърчицето затрептя
в болката парлива.
Спомен и остана
от топла светлина,
която тя бе свила
в душата си ефирна
и гордост от това,
че не страхливо бе
далеч стояла,
а на сърцето
страстно
бе се тя отдала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Всички права запазени
