Отдавна чаках те във нощите безсънни,
години дълги, векове дори!
Ела сега, Любов, в покоите безмълвни,
при мен постой, за малко поседни!
В искрящите очи бездънни
да потопя аз жадната Душа,
останал в трепет бездиханен,
да те отпратя няма да реша!
Постой! От мен не си отивай!
Ръцете ти във своите държа,
със топлината си във мене сгрявай
и възроди отново Любовта, ...