Отдавна чаках те, Любов
Отдавна чаках те във нощите безсънни,
години дълги, векове дори!
Ела сега, Любов, в покоите безмълвни,
при мен постой, за малко поседни!
В искрящите очи бездънни
да потопя аз жадната Душа,
останал в трепет бездиханен,
да те отпратя няма да реша!
Постой! От мен не си отивай!
Ръцете ти във своите държа,
със топлината си във мене сгрявай
и възроди отново Любовта,
а времето като с мъгла ще ни обгърне
и ще отстъпи мястото на близостта,
със космоса и с теб ще се прегърнем
и в миг ще влезнем в Вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
